Учителите на българите

Създателите на значими неща са личности с изключителни качества! Навярно няма други фигури, които да имат такова дълбоко и трайно влияние върху българската и славянската култура, както братята Кирил и Методий.

В размирните времена след поражението на армията на император Никифор, кан Кубрат завладява Адрианопол. 40 000 души заедно със семействата си биват принудени да се преместят по Дунава. Сред тях е семейството на Лъв, синът на кан Телериг, който отдавна е имигрирал във Византия. Страхота, синът на Лъв, е само петгодишен в този период. През 827 година в селцето Галати край Дунава идва на света Църхо – последното от седемте деца в семейството. Съдбата ще върне баща им обратно в България за различни мисии из Европа.

Страхота рано проявява способности като администратор и управник в България, докато малкият Църхо впечатлява всички с таланта си да изучава древни и живи езици – той може да ги анализира до най-малките детайли. Когато Византия попада под натиск от арабите, българският владетел Маламир моли за помощ срещу нападенията; вместо това България получава Солун под управлението на цар Михаил от Охрид.

Част от споразумението с Византия включва преместването на преселниците Крумовци в Солун - задача възложена на Лъв. Процесът по миграцията носи интересни събития и предизвикателства, при които Лъв демонстрира лидерските си умения. Благодарение на успеха му той става личен съветник към император Теофил и подстратег в Солун.

Братята прекарват кратко време там: Страхота получава управление над важна славянска територия благодарение на Теофил; а Църхо – вече известен сред елита - постъпва да учи при Теодосий над Магнаурския залив заедно с децата уредители.

Там той усвоява светските науки удивително бързо и след това започва блестяща кариера като преподавател и учен. Най-великото му постижение остава превеждането работите Урфила (писани преди четири века) чрез адаптиране към съвременния български език.

Църхо разработва първата граматика за българския език чрез проучване развитието санскритa; освен това усъвършенства писмеността използвана от кутригурите-българи посредством добавяне гласни звукове към старинната система знаци.

След множество дипломатически приключения те достигат Рим където Църхо приема монашество под името Кирил но скоро умира след само 50 дни там.
Неговият брат Страхота продължава делото им като кръстен методий-епископ или „монах“ против натиска немското духовество преживявайки затворнически условия.
При нахлуването унгарците част учениците достигат Белград водещо до изграждане образователната система.

Интересното тук обаче е основано много стари авторови сведения предоставени читателя книга "Българска история до XII век през погледа старите автори" написана именно от него самият.


„Ние сме около 14 милиона народа", казал един ден Църхо:
„Значи ни трябват 14 хиляди учители."
— И защо? — запитал неговият татко.
— По-добре ли би било да държиш войници?
— Зависи... Ако народът ти бъде заплашван...
Но какво ако всекидневният живот постоянно се нуждае обучаване?“
Лев останал без думи но задала решителност юношата каза:
„Глупавият владетел оставя хората невежи! Умният инвестира знания!“
Потомството научили важността трупайте опит!

Д-р Николай Иванов Колев пише шест книги относно ядрената безопасност преиздадени многократно публикувал около триста статии притегнати международния форум "Българска история до XII век през погледа старид автора".