Едни и същи думи. Останали стихотворения

На остров Кондау в Индокитай срещнах човек, който е получил присъда на три години смърт, но успял да се спаси благодарение на събитията, разлюляли света през 60-те години. Тази наказателна мярка се изпълнява от палач и лекар. В началото на първата година при осъдения пристига палачът и му отсича първото прешленче на големия пръст на единия крак. След него идва лекарят, който спира кръвотечението и лекува раната. Когато тя зарасне, палачът се връща и отсича второто прешленче. Процесът продължава с постоянни посещения от страна както на палача, така и на лекаря – последователността остава същата: до таза, след това пръстите на ръцете, китките, лактите и раменете. Човекът не умира само защото лекарят винаги е следвателно стъпка зад палача; той зараства рана по рана. Продължава да диша, гледа около себе си и говори... Изчислено е обаче, че в края на третата година палачът ще дойде самостоятелно - отсече езика му. Нито един лекар не може да предотврати смъртоносното кървене от загубата на езика.
Така човекът най-накрая умира. Всеки един може да бъде осъден по подобен начин - когато имат лишени от словото си възможности за изразяване. Дали сме достатъчно осъзнати относно факта, че такъв "палач" броди сред нас и един ден ще дойде без медицинска помощ? (Никола Инджов)