Дневник на крадеца

„Дневник на крадеца” (1949) е роман, който попада в категорията автофикция. Главният герой Жан споделя своя опит от живота си в Испания, разказвайки за любовните си връзки със Салвадор и Стилитано, Арман и Робер. Той описва как се издържа чрез кражби, завръщането си в Париж с нови партньори и продължаващата практика на кражба. Изтънченият стил и богатият език, с които Жьоне представя един маргинален свят под уникален ъгъл, създават запомнящи се образи и превръщат романа в шедьовър; автора му - в класика на съвременната литература.

Жан Жьоне е поет на злото, еротизма, насилието и хомосексуалната любов. Интелектуалци като Кокто, Сартр, Бовоар, Джакомети и Матис го оценявали високо. Кокто дори успява да предотврати доживотното му затворничество, докато Сартр посвещава философското есе „Свети Жьоне: комедиантът мъченик”, което цели да покаже мнението му за това как "геният не е просто талант – той произтича от най-крайните ситуации". Важно е обаче да се отбележи, че много хора са изпадали в подобни обстоятелства като тези на Жьоне без да постигнат голямо признание като писатели.