Черните кучета

Това е разказът за Джун и Бърнард, предаден от зет им Джереми. Двамата се влюбват и преминават през войната заедно, стават членове на Комунистическата партия, но след време напускат разочаровани. Женят се, раждат деца, но в крайна сметка се разделят завинаги, като любовта им остава вечна. Причината за раздялата им са дълбоките идеологически различия помежду им.

Джун изразява мнението си така: "Човешката природа – независимо как я наречем – е всичко, с което разполагаме. Тя трябва да бъде развивана и обогатявана. Без вътрешна революция всички наши големи амбиции губят стойност." От своя страна Бърнард контрира: "Като говорим за вътрешния живот, опитай да постигнеш нещо значимо при недостиг на основни нужди - без храна или вода; или когато живееш със седем души в една стая. Както виждаш от събитията по света ни трябват идеи – много добри идеи!"

По отношение на страховитите кучета в планината, които променят живота й, Джун споделя: "Злото е присъстващо у всеки един от нас. То прониква в личността и семейството... И когато условията позволят това зло да избухне в различни държави по всяко време то води до ужасна жестокост към живота; човек остава шокиран от дълбоката омраза във себе си. След това тя пак потъва под повърхността до момента на своето възраждане – злото живее в нашите сърца..."