И вечността не стига

Франсоа Чън, роден през 1929 година, е китайски автор, поет и преводач, който получава френско гражданство през 1971 г. След завършване на университета в Нанкин той продължава образованието си в престижното Практическо училище за висше образование в Париж през 60-те години. На 13 юни 2002 г. става член на Френската академия, като е първият азиатец с такова отличие. Той е удостоен с ордена на Почетния легион.

Чън е написал общо 39 книги (включително албум със свои калиграфии), сред които поезия, романи и есета – всичките те изразяват постоянния диалог между Изтока и Запада, както и отношенията между Китай и Франция. В произведението „И вечността не стига“ се представя Китай от края на династия Мин чрез историята на Даошън, който живее сред даоистки монаси в планината и усъвършенства уменията си за лечение и предсказание. Един ден той напуска манастира (без да има обет) с намерение да открие единствената жена, която някога е обичал – тази от срещите му преди три десетилетия като млад цигулар в пътуващ оркестър; споделените погледи и усмивки оставят трайна следа върху живота му.

Любовната връзка между Даошън и Лан’ин достига своята същност при тяхното повторно събиране; техните души най-накрая намират мир заедно завинаги. Чън описва това чувство: „Тази страст отразява дълбоката носталгия вътре в мен – казва той. – Романът е написан от човек с богат опит — преживял много трудности и загуби — подобно на мен самия след бягството ми от родината; никога не съм изпитвал жал към изгнанието си.“