Копелето на сатаната

Михай Золтан Над, роден през 1949 г. в Надбакта, Закарпатска област на Украйна, е редактор на първото следвоенно унгарско литературно списание в региона и дългогодишен редактор на закарпатското издание „Заедно“. От 1995 година той работи като независим писател. Романът му „Копелето на сатаната“ (2000) получава наградата за книга на годината през 2001 г., а авторът е удостоен с престижната награда „Атила Йожеф“ през 2005 г. Тази творба е адаптирана за радиопиеса и също така се играе театрално. Михай Золтан има множество отличия, включително „За унгарското изкуство“ (2015), титлата „Рицар на унгарската култура“ (2007), медал "Пал Телеки" (2006) и наградата "Вилмош Ковач" за литература и култура (2004). Той е член на Унгарската академия на изкуствата.

Сред неговите произведения са: „На нова звезда“ (2003), стихосбирката „В магията на нещата“ (1983); романите “Сенчеста долина” (2013), “Бяла черница” (1988); трилогията-роман-поема “Далеч е още здрачът” (2008), както и книгите “Угасваща светлина” (2010) и “Отвъд светлините” (2012).

Животът представлява едно изречение – никога не можем да предвидим колко ще продължи или как ще завърши – дали с удивителна, въпросителна или просто точка. Настоящият текст разказва историята само в едно единствено изречение, описвайки живота на Естер Тот, която живее в селце белязано от исторически земетръси, променящи съдбите между чехи, руснаци и унгарците. Естер желае нищо повече от това да обича и да бъде обичана - стремеж споделен от много момичета нейного възраст. Но тя попада във време и място където животът изглежда разделен: насилие срещу достойнство; позор спрямо невинност. Ще успее ли Естер да свърже опозорено си тяло с душата си? По-лесни ли са личните граници за преминаване отколкото тези наложени от войната? Какво може да донесе едно копеле на Сатаната освен унижение? Животът остава загадка – понякога приключва с многоточие.
Нели Димова