Съчинения в 17 тома Т.12: Дневник Кн.1

Николай Хайтов продължава да живее в сърцата на тези, които са споделили с него както трудностите, така и миговете на спокойствие; в неговите стремежи и моменти на покой; в бурята от справедливия му гняв и светлината на усмивката му. Той беше непоклатим. Никакви обстоятелства не можеха да го отклонят от избрания път или да го възпрепятстват в борбата му. Беше безкомпромисен спрямо враговете си, но същевременно проявяваше милост. Удряше ги, но им предоставяше шанса за размисъл и поправление. Не унищожаваше човешките души, а се бори с пороците у тях – с лъжата и неистината. /Елена Алекова/