Саломе

Преди да заеме с триумф фотьойл № 32 във Френската академия през 2009 г., Франсоа Вейерганс (роден през 1941 г.) е белгиец по произход, но се счита за французин както по майка си, така и по собствено усещане. Той има на сметката си девет филма като режисьор и множество литературни произведения. Сред тях особено внимание заслужава дебютният му роман „Шутът“ (1971), който представлява сатиричен разказ за сблъсъка му с психоанализата и му носи наградата „Роже Нимие“. Най-известните негови творби включват „Франц и Франсоа“ и „Три дни при майка ми“, която печели награда Гонкур през 2005 година.

„Саломе“, първият му роман, е впечатляващ автопортрет – именно той служи като ключ към всички последващи творби на автора. Вейерганс се приема за гений в сферата на френската литература, известен със своята непредвидимост и уникален стил.

Интересно е, че в историята на френското книгоиздаване известен автор публикува приживе своето първо произведение, написано когато е бил едва на 27 години. Това предизвикателно еротично четиво остава заключено в чекмеджето му цели 38 години; част от причините са страхът от прекалено открито саморазкриване пред читателите и нежеланието да се изправи срещу баща си - ревностния католик и теолог-писател.

Днес можем да видим как тази книга задава темите, които ще доминират цялото творчество на Вейерганс: секса, психоанализата, операта, жените и киното. През шейсетте години младият режисьор много пътувал из Европа и открил прочутата опера „Саломе“. Оттогава той нарича Саломе всяка жена - реална или фиктивна - присъстваща в живота му. Като чувствителен наблюдател на собствения си живот, авторът попада в вихрушката от многобройни срещи между Венеция и Амстердам – ​​в нощни влакове или летища. Дали това е изповедта на детето от ХХ век? Или просто коктейл от копнежи и замаяност?