Завинаги само твоя

В свят, където феминизмът набира популярност, Луис О'Нийл представя произведение, което показва напълно противоположна реалност. Потопете се в среда, в която стремежът към съвършенство е от първостепенно значение и всяка малка грешка може да доведе до унищожение и превръщане в наложница. Само най-добрите успяват.

По време на гимназията Луис О'Нийл преживява борба с анорексия и булимия. В един снежен ден, когато улиците са блокирани, тя прекарва времето си с очакване и чаша зелен чай в кафене. Именно там я вдъхновява една обикновена тортичка да започне написването на романа „Завинаги само твоя“. Като жертва на анорексия тя си представя как стои пред класа, а всички крещят „дебела“, след което решава да създаде уникален роман, който ярко изразява натиска върху младите момичета да отговарят на обществени стандарти.

Жените са разглеждани като продукт – изкуствено оформени и внимателно обработвани. Имената им са просто формалности и се пишат с малки букви; те нямат стойност сами по себе си. На преден план стоят уменията, които жените придобиват в Училището; именно те правят една жена различна от друга. Само най-съвършените получават внимание от богаташките мъже – тези, които могат да родят и възпитават наследници.

Всички искат да станат компаньонки; животът като конкубинка или учителка е немислим вариант за тях. Фрида и Изабел вярват във своя успех. Но когато напрежението през последната година расте все повече, стремежът към перфектност става непоносим за тях двете. Изабел рискува красотата си - единственият й капитал - отдавайки се на самоунищожение.

Когато момчетата пристигнат в Училището, Фрида трябва да се бори за своето бъдеще дори ако това означава предателство спрямо единствената приятелка и любов в живота си.