Бразилска пеперуда зад моето рамо

През средата на 80-те години на миналия век, комсомолска бригада в „Дом майка и дете“ извежда студентката Йоли от литературния свят с неговите високи морални идеали и я сблъсква с реалността, където добротата не е нещо очевидно. В отделението за деца с увреждания тя открива момче, което първоначално смята за здраво. Около усилията й да му помогне се разгръщат няколко сюжетни линии, комбиниращи документална фикция с метафорични импресии и библейски мотиви. Героинята задава прости, но съществени въпроси относно истината, предопределеността, свободната воля и смелостта да вършиш добро. Тези въпроси са риторични: читателят сам ще търси отговорите си. За Йоли алтернативата е примамливият хаос на морето извън границите на доброто и злото; романът на Анна Колчакова обаче призовава към запазване на стремежа ни към осъзнат човечност, която да ни издигне над случайността и безпорядъчната съзидателност.

Анна Колчакова е родена в Бургас и завършила СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като учител по руски и немски език и има следдипломна специализация по теория на превода. Участвала е в разработването на експериментален модел за общообразователно училище в София. Публикувала е стихотворения, разкази и статии по педагогика и теории за превод в различни периодични издания както сборници. Част от авторския колектив e при съставянето на 8-томника "Преводна рецепция на европейските литератури в България". Носителка е награди за поезия و проза а между произведенията й са две стихосбирки плюс романът „Възшествието на маймуните“ (2013).

Историята описва драматична борба през 80-те години срещу обезчовечаването на едно дете – трансформацията му във физическа стока вместо индивидуалност, подлагана редом със съдбата си до последния момент у социалните домове. Ясно проследим остава библейският подтекст: романът разглежда недоразумението, раздразнението і агресивното поведение у хората спрямо спасителя или Спасителя.

Весела Генова

Актуалността тази художествена провокация спряма настоящото българско общество може да бъде свързана както с критичното отношение към близкото минало така тоже наблюдаваното обезценяване живота човек днес - явление характеризиращо хуманистичната пустота у нас; растящото непонимание че всяко човешко същество представлява творение формирано от природните сили наред с личната воля - но без милозливо взаимодействие помежду хорато то остава обречено.
Младен Влашки