Болката отляво

Следването на смелите мечти и любов изисква значителна доза храброст, която Маргарита Петкова притежава в изобилие. Тя е известна с провокативността си и чрез стиховете си предизвиква конвенционалното мислене, като отхвърля лицемерието и моралните задръжки. Така се създават ярките произведения на съвременната българска любовна поезия. Маргарита е образец за много жени, които желаят да бъдат свободни и истински, но нямат куража да го направят; затова те живеят своите мечти през нейните творби.

Книгата й представлява откровена равносметка за живота ѝ – тя споделя първоначалните си опити в любовта и поезията, важните моменти и хора около себе си, вдъхновяващи нейния талант. Изданието съдържа емблематични стихотворения (сред които нови творби), оформено с красиви цветни изображения от личния архив на авторката и рисунки на художничката Ралица Денчева. Всички тези произведения са свързани с чувството, което ни прави хора - щастието идва единствено когато го имаме.

Тази книга е посветена на 60-годишния юбилей на Маргарита Петкова и влиза в поредицата "Персей", представяща шедьоври от българската и световната любовна лирика. Това е дванадесетата книга в серията след други забележителни заглавия.

В книгата авторката разказва: „Родена съм на 21 февруари 1956 г. в София... Завърших българска филология във Великотърновския университет не само защото беше лесно достъпно там, а за да стана независима." Публикувала е свои текстове още от ранна възраст във различни периодични издания до дебютната си книга „Дива къпина“. Някои от стихотворенията й са станали популярни песни.

Маргарита признава как писането никога не било основен приоритет за нея – то просто се появявало естествено. Спомня си детството със специален интерес към всичко необичайно; ако разбере тайната как пише, може би магията ще приключи.

Темата за любовта доминира в творчеството ѝ – тя намира вдъхновение сред обикновените ежедневия без сложност или претенции.
С времето я нарекли скандална поетеса именно защото описвала реалности без прикритие – чувства, познати на мнозина, но рядко обсъждани открито.

Всичките й стихотворения говорят сами за себе си - добри или лоши; няма нужда от друг живот освен този през който твори.“