Двама в Алабама (алабала)

В романа на авторa Газдов присъстват всички елементи, характерни и за творбите му като художник - изящество и точност, тъга и забавление, ирония и самоирония. С произведението „Двама в Алабама“ Иван Газдов предизвиква читателите; романът „Алабала“ представлява една артистична провокация. Разбира се, не всеки ще оцени това, но съществува ли изкуство, което да угоди на всички?

Според Михаил Вешим текстовете в романа несъмнено имат свои недостатъци, но именно те ги правят живи и впечатляващи откровения. Структурата им не е гладка; напротив - тя е груба с остри ръбове, които дразнят и хапят. Романът е труден за усвояване и преработка, а от страниците му блика уморителна остроумие – абсурдни шеги, фантастични лирични моменти както мечтания така и тъги... включително Nostalgia Acuta.

Четенето на Иван Газдов предлага толкова много удоволствие колкото наблюдаването на неговите рисунки или графики. Истинската стойност на текста идва от личната интерпретация на определен исторически период със специфичните му нюанси - ограничение и разширение, редица противоречия до болезнена дълбочина.

Ивана Мурджева споделя мнението си относно необходимостта от подобна книга да се появи по-рано – написана от писател обаче сега я виждаме под перото на художник. Тази многопластова творба улавя "културното" битие по време когато авторите са били близо до нас самите – прозирайки през тях не само гледаме но също така преминаваме покрай тях. Четенето ѝ става бързо – захваща ни за гърлото или главата ни веднага следвайки непрестанно нашето възприятие за уютно ателие украсено с лукче чесън; кулминацията достига своя връх при изложбата в Америка (мечтата на обърканите хора от целия свят), казват Илия Ст. Илиев.