Вълшебникът

Магическата проза на тази новела всъщност представлява „първата нежна тръпка“, от която се ражда известната „Лолита“. Тук тъмните аспекти на човешката душа са изразени до крайност. За да задоволи своята еротична страст по малко, все още незрялото момиче, един бижутер в средна възраст, сключва брак с овдовялата й майка, която е болна. Смъртта й скоро след това го поставя в ролята на единствен настойник на невинната красавица, която така и не успява да стане дръзка нимфета.

Когато Мартин Еймис прочита „Вълшебникът“ през 1986 година, споделя, че не е попадал на друга проза, която да предизвиква у читателя толкова силно чувствено удовлетворение. Определя произведението като литературен феномен за сезона - завладяващ шедьовър с разтърсваща и тревожеща природа.

Самият Набоков нарича творбата си "завършен фрагмент от красива проза – точен и проникновен".

Владимир Владимирович Набоков е роден на 22/23 април 1899 г. в Санкт Петербург в заможно семейство с аристократичен произход. През бурната 1917 година баща му краткотрайно служи като министър в правителството на Керенски; когато властта попада в ръцете на болшевиките, семейството е принудено да напусне Русия. През 1919 г. Владимир започва обучение във университета в Кеймбридж и го завършва през 1922 година. В същия месец той губи баща си при покушение срещу водача на партията кадети Павел Милюков; той загива докато прикрива Милюков от куршуми.

Набоков прекарва годините между двете светови войни в Берлин и след това избягва заедно със съпругата си Вера Слоним (еврейка) и сина им Дмитри към Париж; през 1940 г., те се установяват в САЩ.

Той публикува множество романи, сред които най-популярни са „Покана за екзекуция“, „Машенка“ и „Защита Лужин“ (писани на руски), а от английските му творби – “Лолита”, “Знак за незаконороденост”, “Пнин” и мемоарният труд “Памет говори” (известен у нас под названието "Други брегове"). Освен това превежда класики като "Евгений Онегин" и "Герой на нашето време" na английски език. През 1961 г., Набоков се премества със съпругата си в Швейцария.

На 2 юли 1977 г., Владимир Набоков почива на възраст от 78 години в Лозана.