Една ампула мрак

Това е осмата поетична творба на Виолета Христова. Сега „Една ампула мрак“ се нарежда редом с теми като морето, небето и любовта.

„Искам да изразя –

ако сърцето не съществуваше,

сигурно щях да умирам

от други причини…“

Книгата изобилства от любов, обич и вяра.

„Ти, който си посред живота, кой си?

Ти, присъстващ навсякъде, къде ме зовеш?

Не избрах това, но ако е мое,

наистина желая да го изпитам.“

Може би човечеството все още не е готово за поезия или не е достигнало своята пълноценност. Но се надявам смело да посегне към „Една ампула мрак“. В тази книга всичко наше ни среща – понякога без предварителна подготовка или осъзнаване. Думите тук са дълбоки и мощни; те пронизват съзнанието подобно на звънене на камбани и остават в него за дълго време. Строфите в „Една ампула мрак“ прокарват пътища в нашето вътрешно аз – пътища, към които често бих искала да се връщам. Мъдростта обикновено представлява въпрос, а не просто предадено послание. Послание, което уютно остава в мислите и сърцето ни до момента на откритие на собствения отговор. И така няма да се загубим сред коридорите на живота.