Крематорът

„Авторът, който е сравняван с Франц Кафка и създава уникален стил и литературен свят, всъщност никога не е чел произведенията на Кафка. С многобройните си лица и странния начин на живот Ладислав Фукс става легендарна фигура в чешката култура, но наред с това предизвиква както съчувствие, така и жестоки подигравки. Той остава вечна загадка.“

Тази фраза представлява внимателен подход от страна на литературоведа Мартин Путна да коментира творчеството на Фукс без да засяга директно фактите. В живота и литературата му обаче няма нищо деликатно. Ако пренебрегнем известната му сексуална различност, трудно ще разберем много от неговите литературни размисли и страхове, които са израснали в контекста на тоталитаризма и се интерпретират по нов начин в друга среда – двете системи осъждат всякакви интелектуални или сексуални различия: националсоциализмът срещу социализма. Има ли избор за обикновения човек или велик художник между две злини?

Ладислав Фукс, когото приятелите и изследователите описват като извън времето и политическите интриги, предоставя единствено онова решение, което може – своята съдба чрез литературата.

Следвайки философията, психологията и историята на изкуствата в Карловия университет в Прага, той започва писателската си кариера едва след навършване на 40 години през 60-те години - „златното десетилетие“ за чешката литература. По това време действително не бил запознат с Кафка; вдъхновявал се е основно от традиционни чешки автори като Божена Немцова и Алоис Ирасек както и от Тома Манн και Хемингуей.

Основният мотив в работата му са щетите от насилието и страха върху индивидуалността. Прозата му представя абсурдната реалност посредством познати исторически събития като Втората световна война و Холокоста , трансформирайки ги във всеобща метафора за човешкото съществуване.

„Крематорът“ е една от най-забележителните творби на Фукс – симфония посветена злото și разпадането на личността под влияние на идеологии мразещи човека.

В „Крематорът“ доминират мистериозна атмосфера та фантастични елементи; тук реалното се преплита с въображаемото в един сюрреалистичен свят; използването им придава криминален нюанс или усещане за ужас към абстрактния образ нa злото . Произведението предлага психологическо анализиране n a героите."