Кристо и свободната любов

На 11 септември, в 8:30 сутринта, всичко изглежда красиво, когато достигнем върха. Градът е притихнал и величествен. Ангелски гълъб сякаш е затворен в метрополитена. Вашето изкуство, г-н Явашев, е наистина прекрасно, но не съм тук за комплименти. Страхувате ли се, г-н Кристо? Представяхте ли си това да бъде толкова високо? Вероятно усещате поне малко страх от смъртта — точно както аз сега — заради нещо незавършено и постоянно присъстващо. Кристо и Пилар са разделени по своите кули; те никога не летят на един и същи самолет - така има някой да завърши делото им при нужда.

В 8:44 сутринта задачата вече е ясна. Аз упорито тренирам и често се боря със себе си – особено когато тялото ми ме спира или плаши. Затова винаги успявам с момичетата на приятелите си – просто нямат как да устоят на мен. Правя любов с телата им по такъв самопожертвователен начин, че актът прилича на обожание – ритуал без граници между чистота и нечистота; след него нищо няма да остане.

Според статия във вестник "Култура" от юли 2005 година авторката Мария Попова говори за текстовете на Георги Тенев като произведения, които постепенно разкриват своята уникалност пред читателя. Неговият стил показва желание за експериментиране без компромис към дълбочината на темите му. В романа "Кристо и свободната любов", който той описва като написан импулсивно, той използва прост език чрез абсурдни преходи до постигането на автентичност.

Основната тема в книгата изглежда е равносметка в живота ни - моментът преди важни решения или промени изисква поглед навътре към себе си. Това произведение разглежда паметта като активен участник във възприемането ни за развитие напред и представя идеята за любовта само чрез спомените - онази форма на връзка която остава недостъпна.

Две основни концепции присъстват в заглавието: любовта и познанството с Кристо (символизираща културна принадлежност). Мозаечният подход води до образа на новия човек - онзи герой който търси трансформация чрез опознаването както себе си така и другите около него.
Срещата с художника става катализатор за личното развитие на героя; неговият стремеж към Новия човек включва взаимодействие със света по нов начин.

Героят от романа преминава през трансформация — освобождавайки се от миналото си той приема настоящето такова каквото е – реалността представлявана посредством проекции от минали преживявания.
Романът "Кристо и свободната любов" успешно комбинира романтическите традиции с постмодернисткия екзистенциализъм—представяйки страданието вследствие неблагоприятните условия около героите а същевременно предлага интензивно навлизане в интимния свят чуждите личности."