Социологията като проект

Ако разглеждаме социологията в контекста на съвременността, можем да я видим като постоянно обновление на първоначалния дисциплинарен проект. Този проект е позволил развитието ѝ благодарение на предметно-методологичното разделяне, което се осъществило в средата на XIX век и оформило разбирането за социалния свят. Важно е да анализираме как тази социална наука се формира и напредва в специфичната обстановка на българското общество след Втората световна война до края на 80-те години – период, през който се реализира политическият и социалният експеримент със социализма.

Предложената интерпретация цели да проучи предизвикателствата пред дисциплинарната идентичност на социологията при възникването на нови аспекти както по отношение предмета ѝ, така и контекста за изследвания – т.е., новото социалистическо общество, което постепенно става ясно като тоталитарно. Затова тук ще говорим за връзките между социологията и обществото, методологията и идеологиите, учените и властовите структури; ще разгледаме научните и политическите стратегии, а също така политизирания език на социолозите спрямо техните размисли относно политиката. Целта ни е да разберат какво знание произвежда социологията в организираното от тоталитарни принципи общество - с акцент върху неговата познавателна стойност.

Ние не целим просто да отхвърлим или оправдаем това знание; вместо това желаем чрез него да открием собствените ресурси, наложените ограничения и многобройните външни влияния или капани, които са придружавали нашия растеж. Ако читателят успее да потвърди или оспори изводите относно развитието на българската социология между 1945 г. и 1989 г., това би било най-сигурният индикатор за факта, че проблемът не опира само до атрибутите й като дисциплина, а по-скоро до зоните подлагащи нейното практическо приложение под въпрос.