Страх / тв.к.

„...Атмосферата! Въздухът в книгата. Дишането на моите реални, подчертавам - реални герои. Оказа се, че този въздух е същият като днешния ден. Ситуациите може да са различни, а мислите и тихият страх в душите на хората не се изразяват с едни и същи думи, но ужасът остава един и същ. Последиците за всеки индивид, живеещ в епохата на Страха, са универсални. Несигурността и пронизителният страх от тъмното, както и задушаващата ни демагогия нямат цвят. Или ако имат - той е единствено цветът на безнадеждността.
...И думите на Моканина звучат така, както ги е чул Йовков: Боже мой, колко страдание има по света!“
Тошо Тошев