Приказка без край

Той се приближи до креслото, бавно протегна ръка и докосна книгата. В този миг в него прозвуча нещо като "щрак", сякаш се е задействал капан. Обзе го неопределимо чувство, че с това докосване започва нещо неизменимо, което ще влияе на живота му занапред.

Вдигна книгата и я разгледа от всички страни. Корицата беше изработена от коприна в цвят на стара мед и проблясваше при всяко движение. Когато я прелисти набързо, забеляза, че текстът е отпечатан в два различни нюанса. Нямаше илюстрации, но пък имаше красиви големи начални букви. При по-внимателен поглед върху корицата откри две змии - една светла и една тъмна - захапали опашките си така, че образуваха елипса. В тази елипса със странни извивки бе написано заглавието:

ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ

Човешките страсти са странно явление; децата не са по-различни от възрастните в това отношение. Тези, които ги изпитват, трудно могат да ги обяснят; а онези, които никога не са чувствали подобно нещо, просто не могат да го разберат.
Някои хора рискуват живота си заради покоряването на един връх – без дори сами да знаят защо го правят. Други жертват всичко за любовта към някого, който даже няма представа за тяхното съществуване. Има такива трети личности, които пропадат под натиска на удоволствията или хазарта – губейки всичко заради фиксирана идея без реализация.
Много хора смятат щастието само там далеч или обикалят света през целия си живот в търсене на него; други пък гонят властта до последния момент.
Словом: колкото хора има – толкова страсти.

За Бастиян Балтазар Букс тези страсти бяха книгите.
Само човекът който никога не е прекарвал цели следобеди над книга с развълнувани уши и разрошена коса може да разбере какво чувства той... Само онзи който никога не е чел при светлината на фенерче потопен в завивката може да осъзнае преживяванията му…
Само ако някой никога не е проливал горчиви сълзи след края на прекрасна приказка ще бъде невеж относно ситуацията сега...

Бастиян гледаше заглавието й с настойчивост — понякога охраняван от студени тръпки или потливост — точно такова чудо мечтеше досега! Дълго желана приказка без край! Това беше книга сред книгите!
Трябваше непременно да притежава тази книга независимо от ценността ѝ!...