Наяве и насън

Деветгодишната Тио и нейната много млада и безотговорна майка са затънали в тъжен и лишен от радост живот. Тио мечтае за истинско семейство, с повече братя и сестри, усмихнати родители, които се обичат помежду си и никога не спорират, а с внимание се грижат за децата си. Когато най-накрая желанието й става реалност и тя попада в идеалното семейство Калдор, трудно й е да повярва, че това е истина, а не някакъв сън.

Възможно ли е Тио да се пробуди само за да открие, че всичко е било единствено плод на въображението или пък действителността може да бъде удивителна, стига хората да се обичат взаимно и понякога да вярват в чудеса? Момичето не познава баща си; живее с майка си – твърде млада и неспособна адекватно да полага грижи за своето умно дете. Често оставайки без работа, тя постоянно сменя местоживеене и момиченцето непрекъснато посещава нови училища без приятели. Бедността им предизвиква подигравки от околните. В определен момент Тио започва да бъде бреме за майка си, която смята намерила своята любов. Планирайки да остави детето при сестра си, тя качва себе си на ферибота към градчето от което e избягала.

Но там настъпва чудо: на следващото утро Тио се събужда в дома на голямото и сплотено семейство Калдор – те я осиновили по мистериозен начин. За пръв път получава нови дрехи, сигурност и верни приятели. С времето обаче магията на новия й живот постепенно започва да изчезва; скоро след това тя отново попада при майка си. Дали семейството Калдор е истинско или просто красив сън? И кой всъщност е загадъчният призрак в живота ѝ?

Наистина ли сънищата са по-привлекателни от реалността? Нима когато сме потопени в мечтания свят нямаме желание той никога da свърши?