Трима другари

По време на Първата световна война известният немски писател Ерих Мария Ремарк (1898-1970) се включва като доброволец на фронта, когато е едва 18 години. Войната оставя дълбоки и болезнени спомени в неговата памет, които стават основа за много от творбите му. След завръщането си той сменя множество работни места, докато продължава да пише и публикува кратки разкази. Неговият първи роман "На западния фронт нищо ново" излиза през 1928 година – първоначално като добавка към вестник, а по-късно и под формата на самостоятелна книга с тираж от 600 хиляди копия, което утвърдява името му завинаги. През 1931 г., Ремарк е принуден да напусне Германия и да се установи в Швейцария; две години след това книгите му са забранени от нацисткия режим и публично унищожавани. През 1939 г. той заминава за САЩ, но след края на Втората световна война се връща обратно в Швейцария, където умира през 1970 година.

Годината е 1928-а. В улиците патрулират въоръжени щурмоваци с предизвикателно поведение. Мизерията, страхът и насилието са навсякъде около тях. За тримата млади герои на романа приятелството представлява единственото спасение сред хаоса около тях. Най-младият от групата обаче се влюбва и привлича една млада жена към техния кръг; тя не само става част от тяхното приятелство, но също така поставя нови изпитания пред тях - изпитания каквито никога не биха могли да си представят.

Книгата е написана със същата увлекателност и директност, характерни за другите произведения на Ремарк. "Трима другари" служи като манифест за величието на човешкия дух; авторът рисува незабравими персонажи, които намират сили да живеят във свят, който не те са изградили сами, но трябва да търпят.