Педро Парамо. Равнината в пламъци

Хуан Рулфо (1918-1965) е един от най-забележителните и мистериозни мексикански автори, който с едва две произведения - "Равнината в пламъци" и "Педро Парамо", успява да изгради уникален магико-митологичен модел на света. Този модел надхвърля националните граници на възприемането на действителността и се утвърдил като универсален символ на съвременната латиноамериканска литература и култура. В неговото творчество местното достига до висотите на общочовешкото. Като основоположник на литературния жанр магически реализъм, Хуан Рулфо бързо демонстрира своето майсторство и оригинална художествена визия за света, което го поставя сред водещите фигури в световната литература.

Авторът произлиза от провинция Халиско, известна със сухата си земя и тъжен народ, напомнящ за Комала – митичния град от романа му, а също така важна част от много кратки разкази в "Равнината в пламъци". След Комала следват творби като Санта Мария у Хуан Карлос Онети и Макондо при Габриел Гарсия Маркес – образувайки цели архипелази в съвременната литературна карта.

В романa "Педро Парамо" реалността е трансцендентна. Пронизан от символика, фантазии и митологични мотиви, текстът представя странното съществуване на „мъртвите-живи“ между живота и смъртта. Романът предлага нова скала за оценка; той променя понятията за битие/небитие, тукашност/отвъдност, реално/магическо. Човекът е описан по Хайдегер като “битие към смъртта”, но самата смърт не присъства физически: всички жители са мертви, къщите опустошени; обаче шепоти και спомени преобладават над самия живот.

Тук животът изглежда сякаш небитие́то превръща смъртта във фактическа реалност; тя става местообитание върху тази „долина на сълзите“. Художественият двусвет остава ключ към Смисълa близо до Нищото в Комала - място с особено значение.

Майката Долорес Пресиадо изпраща своя син Хуан да намери баща си Педро Парамо преди да умре – целейки справедливост спрямо неправдите им. За нея Комала представлява чуден свят или късче От загубения Рай; без желание тя праща сина си там откъдето няма завръщане – подобно на Орфей. Инициацията му във вечността изглежда катастрофална първо погледнато; всъщност това означава преминаване през пустошта към надежда.

В романа има митологично равноправие между Майката (Земята) и дъжда - те са взаимносъчетаеми сили. Засетото зёрно ще възкръкне для Живота редом с герои като Доротеа или Сусана Сан Хуан — все персонажи минали през житейските перипетии. Линейното време се преобразува според цикличността på времето-продължението у вечността; мечтата за живот ще бъде осъзнавена даже чрез смртta.