Взимам си думите назад

Всички ръководители в съвременна Русия са наясно, че произведението на Жуков представлява идеологическа манипулация. Но защо тогава продължават да го хвалят и да се позовават на неговите "мемоари"? Причината е проста: неуспехът на вековното престъпление е очевиден, както и провалът на т.нар. "освобождение" в Европа, Азия и Африка; обаче следите от подготовката му са видими за всички. За да избегнат разобличаването си, комунистите успешно разпространяват лъжливи твърдения за "неготовост". Те заявяват пред света, че руският народ няма способности и без значително числено и качествено превъзходство руските войници не струват нищо.

От всички маршали по време на войната Жуков най-активно служи на антинародния режим, което обяснява поддържането на култа към него от страна на властта. Именно затова му е издигнат паметник – постаментът символизира измислиците относно недостигащи танкове, остарели самолети и непълни дивизии. Паметникът в чест на Жуков свидетелства за нашата примиреност с клеветата и приемането ѝ като истина.

Всеки читател, който е разглеждал мемоарите му, би трябвало да осъзнае колко ужасна клевета срещу Русия те съдържат. Лично аз многократно подчертавам това във всичките си книги. Въпреки това самият аз бях жертва на комунистическата пропаганда; знаех какво има вътре в книгата - пълно с лъжи - но все пак смятах Жуков за велик командир...

Сега разбрах грешката си: той нито е велик, нито истински военачалник. Отменям думите си относно величието му и възприеманото отсъствие от поражения.
Моля моите читатели да простят тази моя заблуда.