Храм на света. Поезия

За свети Нарцис и за Изворите

Не съм сигурен дали си река или ангел,
Чието тяло е изградено от вода
И вместо очи на крилете ти /или по брега/
Цъфтят цветя.
Нищо не зная, нищо не разбирам, а в момента
Всичко в мен тече с абсолютна свобода.
Вървя и търся извора, достигам до него
Като пред образа на светец,
На когото се покланям. И докато се навеждам,
Забелязвам собственото си лице украсено с анемони.
Целувам го и пия.