Итака

В бъдещето дните ни очакват, подобно на редица горящи свещи – златисти и топли, изпълнени с живот.

Миналите дни остават зад нас като тъжен ред от угаснали светлини. Най-близките все още димят - студени и изкривени свещи.

Не желая да ги наблюдавам. Споменът за тяхната светлина ме измъчва и притеснява. Вместо това гледам напред към сияйните свещи.

Страхувам се да погледна назад; усещам как бързо черният ред расте, а угасналите свещи се увеличават с всяка минута.

Всеки, който иска да укрепи духа си, трябва да избяга от покорството и преклонението. Някои правила ще уважава, но мнозинството е нужно да отхвърли - закони и обичаи, които водят до ограничена праволинейност. От удоволствията много може да научи. Той няма да се страхува от разрушение: домът му частично трябва да падне. Така той ще напредва в добродетел чрез знание.

Константинос Кавафис