Ей You!

Никога не съм изпитвал недостиг на самодоволство, но магията приключи. Иван Царския син всъщност се оказа просто Иванушка Глупака. И трябва да кажа на това момиче, че всички негови идоли са вампири. "Дори ако е облечена в красив сукман, пак ще й го кажа" - изрекох с гняв и размахвах лявата си ръка пред огледалото. "Какво правиш там скрита в храстите?" - продължавах да настоявам, очаквайки появата на чернооката девойка с тъпата усмивка и зъби като гъсеница. "Аз съм Аполон!" - вече не говорех спокойно, а почти крещях, удряйки по гипса, който бе окован около мен. Възможно е успехите ми да се губят сред множество грешки, но в този миг бях готов да прехвърля вината за провала си върху баща ми, който налетял на майка ми точно в най-неподходящия момент. "А може би и сестра ми," добавих след кратко размисъл; после се замислих: "Защо пък сестра ми?" Пак по същата причина – мама и татко! "Не, все пак тя носи вина!" - заявих решително докато гледах отражението си в огледалото. "Тя сутрин шумоли с разни пликчета и не ме оставя да спя." Но много зародиши успяват дори при значително по-тежки условия. “Mother Fucker!” - добавих със задоволство. Бях обзет от странна амбиция; не желаех да падна заради миналото си. Бях готов да обвиня когото ли не – дори Светия отец (както своя собствен) – затова че майка ми нямаше възможността да направи аборт. Дори сестра ми със своите шумни пликчета във фургона на моето подсъзнание беше виновна за това как съм гипсиран от главата до петите и сякаш всяка част от мен премина през месомелачката. Такова е положението!