Училище за глупаци. Роман

"Училище за глупаци" е привлекателна и същевременно тъжна творба, която определено оставя дълбок отпечатък. Владимир Набоков я описва като уникален учебник, който би трябвало да бъде задължителен за всички, които изучават писателското изкуство. Според него, ако се проведе конкурс за дебютни романи в белетристиката, "Училище за глупаци" ще заслужи първото място. Тази книга представлява стандарт и справочник на началния опит в литературата, а качеството му задава критерии по отношение на красотата и възможностите пред бъдещия живот.

Саша Соколов споделя своето виждане относно процеса на писане: всичко идва естествено; той пише интуитивно и чувства как един по-интелигентен механизъм управлява работата му. Може само да контролира темпото – дали да забави или ускори развитието на текста. Не смята себе си за автор от конкретен жанр и това не го интересува особено; важното е самият акт на писането.

Александър Соколов е роден през 1943 година и завършил журналистика в Московския университет. През 1975 година напуска Русия с цел емиграция във Виена, а след една година заминава за Съединените щати. Там с подкрепата на Владимир Набоков публикува своя дебютен роман "Училище за глупаци", написан през 1973 година както на руски, така и на английски език от издателство „Ардис”. В последствие той продължава с романите "Между кучето и вълка" (1980) и "Палисандрия" (1985). Популярността му в Америка расте значително; основава се „Фондът на почитателите на Саша Соколов” организиращи конференции посветени неговото творчество и литературния авангард. Той получава множество награди, включително „А.Бели” (1982), наградата от списание „Октябрь” (1986) и „Пушкин”, присъдена му от Германската академия за изкуства през 1996 година.