Арсений Тарковски и други руски поети/ В превод на Светлозар Жеков

Светлозар Жеков, роден през 1951 г. в Пловдив, е литературен критик, историк, преводач, журналист и издател. Той завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където по-късно работи като хоноруван асистент по нова българска литература (1979-1982). В професионалния си път заема постове на редактор и ръководител на редакция "Поезия" в Главна редакция "Култура" на БНР, а също така е свързан със списание "Пламък" и издателство "Български писател". От 1991 г. той управлява собственото си издателство „Перо“. Между 1997 г. и 1999 г., Жеков е директор на Националния център за книгата към Министерството на културата; там се опитва да внедри иновации в популяризирането на българското книжовно наследство, но не получава необходимата подкрепа и напуска поста си. По-късно обаче печели националната награда Д-р Г. Данов за мултимедийната работа „Христо Смирненски - новият прочит“, която представлява част от негов амбициозен проект за реформиране на книжната политика.

През 2003 г., съвместно с поета Кирил Кадийски издават литературна анкета ("Кирил Кадийски. Литературна анкета", изд."Перо"), която предизвиква значителен интерес сред обществеността и критици благодарение на откровения стил (по думите на Мл.Влашки) – считана е за важен документ относно художествения и политически контекст от времето й. След второто й издание през 2007 г., тя остава високо оценена от специалистите в жанра.

Жеков има множество рецензии, литературни портрети, статии и интервюта зад себе си; всичко това служи като основа за неговата критическа книга „През двора на времето“ (изд."Нов Златорог", 2007). Освен това той отделя време да превежда поезия – първата му публикация идва през 1982 г., когато излизат преводите му от Арсений Тарковski в сборника „В средата на света“. Негови последвали преводи включват произведения от А.С.Пушкин, Юрий Лермонтов и С.Айзенщайн.

В сборника “Арсений Тарковский и други руски поети” Жеков представя най-доброто от своите преводи, което свидетелства за високия стандарт във работата му с текстове – поставя го редом до най-добрите български переводчици при обработката на поетични творби.