Скобелев: Съществува само мигът...

Руският писател Борис Василиев, известен с романа си "А утрините тук са тихи", който придоби популярност благодарение на екранизацията си, създава обширния роман "Скобелев: Съществува само мигът" (изд. "Посоки"), вдъхновен от живота на знаменития генерал Михаил Скобелев. Името му бързо се трансформира в легенда още приживе – той участва в военните действия в Средна Азия и Кавказ, ставайки един от основните герои на Руско-турската война и печелейки признанието на българския народ чрез подвизите си при Плевен и Шипка. Животът му е кратък, но запомнящ се; той никога не познава поражението и бъдещето му изглежда светло с прогнози за фелдмаршалско звание.

Романът предлага уникална перспектива към личността на Белия генерал, разкривайки важни аспекти от историята като обсадата на Плевен и Санстефанския мирен договор. Читателят ще научи повече за формирането на нова Българска държава след Освобождението и желания цар от народа ни по това време. Тази творба безспорно заслужава внимание – важно е да познаваме собствената си история и да почитаме своите герои.

Борис Лвович Василиев е роден през 1924 г. в Смоленск и взима участие във Великата отечествена война. Завършва Военната академия за бронетанкови войски през 1948 г., а професионалното му писателство започва през 1955 г., след успеха на повестта „А утрините тук са тихи“ (1969). Автор е на множество произведения като „Най-последният ден“, „Не стреляйте по белите лебеди“ и др.

Михаил Дмитриевич Скобелев (1843 - 1882) служи първо вкъщи, после учи в Парижкия пансион, а впоследствие постъпва в Петербургския университет, откъдето е изключен след месец заради студентските протести. Започва кариерата си като юнкер в кавалерийската гвардия и скоро получава чин корнет. Участник е във Полското въстание през 1863 година като доброволец сред руските пехотинци.

През 1877 година Скобелев командирова под ръководството на главнокомандуващия армията срещу османците с непредразположени колеги, които го гледат със скептицизъм относно успехите му над азиатските врагове. Възходящият момент идва след успешната операция при Плевен.
След кампанията остава генерален адютант у дома предимно обучавайки своя полк практически.

Последният забележителен подвиг било завладяването на Ахал Теке, което довело до назначаването му за генерал от пехотата с орден "Свети Георги". През януари 1882 година произнесъл реч пред офицери относно страданията им под властта нa техните славянски братя; този коментар провокирал недоволство зад граница.
На края вечерята между шумни преговори видяла внезапната смърт у него московска дата -26 юни същата година."