Ощ / Веселина Сариева

**Пукането на лепкавото грозде**

Сънищата са тромави,
заседнали между две възглавници.

Мракът е запушил гърлото
на жената отсреща,
докато ръцете й, подобно на корени с брада,

Набъбват в китките.
Широки стъпки
всмукват земята.

Пет чифта очи
повдигат погледа си.

Тече захар,
отворените облаци
са празни съдове за сладост.


***
На масата
има носове и уши,
езици и ръце -
твои, мои,
негови.

На масата лежи франкенщайн,
който нарушава нашия разговор.

Всички сме
вегетарианци.


***
Ръцете и краката му са свити
преплетени върху леглото;
той лежи по корем.

Прилича на онези цветни метални скулптури,
които хората използват за сядане край канала в Ротердам.

Докато се къпеш, той казва:
"Чувствам се като предмет."


***
Ароматът е същият,
какъвто чакахме –
аз от мирис, а ти от бездихание.

Сега знам за житото
и повикванията към патките; те са празни –
като глина, както теб и мен.

Кукли предназначени да се чупят.