Белег

Откакто пиша разкази, минаха вече три десетилетия. Постепенно се научих да бъда по-кратък и обхващах все повече теми. Всеки един разказ обаче беше независим, без желание за компания.

Тази книга е моята първа колекция от разкази, която възникна благодарение на вестника "Стандарт" - тя не е просто сборник, а истинска книга. Това създаде известно напрежение между самите разкази; те сякаш се бореха помежду си за внимание или пък се опитваха да останат тихи и далечни.

Но разказите нямат повече права от хората – трябваше да приемат това, което им е определено от съдбата. Моята собствена съдба ми даде шанс да живея и завърша тази книга. А съдбата на историите принадлежи на техния автор. Нека не ми държат зло затова, че запълних страниците с тях в оригиналната форма, която получиха в момента на своето съществуване. Съдбата е еднократен процес.