Histoire et Psychanalyse entre science et fiction

Мишел дьо Сертo (1925-1986) определено е една от най-забележителните и значими личности в френската историческа школа. Без да чака разрешение от никого или да търси одобрението на стражите на знанието, той преминава границите между различни области на знание, осъзнавайки как историята страда от ограниченост, като предвижда необходимостта ѝ да се отвори към други дисциплини – нещо, което вече е постигнато.

Той отправя проницателен поглед върху взаимодействието между методите, целите и моделите, които формират начините за писане на история. В събраните тук текстове постоянно се повдига въпросът за връзката между миналото и настоящето: споменават се Фуко, Фройд и Лакан, както и анализът на властта, тялото, лудостта и фикцията в контекста на историята. Не става дума просто за смесване на жанрове или методи между историята, психоанализата, лингвистиката или антропологията; а по-скоро за необходимо преместване от едно познание към друго с цел разглеждане на въпроси родени в друга сфера - там където те не могат да получат адекватно решение. В този труд ясно проличава рядка изискваност за задълбочено мислене.