Мемоари. Тодор Живков

Моята обич към хората винаги беше свързана с любовта ми към родината. Желанието ми беше в България да няма бедни, а страната ни да стане силна, просперираща и независима сред другите нации. Бях убеден, че мога да допринеса за тази кауза. Дори в най-трудните моменти не губех надежда и оптимизъм.

Вярвам в младото поколение на България. Нямам съмнение, че те ще изградят по-богато, справедливо и демократично общество от нашето. Знам, че техният живот ще бъде различен от този на нас през младежките години. Готов съм да дам всичко необходимо за това той да бъде по-добър и по-лесен, но знам, че лесни решения не съществуват. Силните характери се формират именно чрез преодоляване на трудности.

Иска ми се да вярвам, че днешните млади българи ще бъдат във всяко отношение по-добри от нас – не каквито сме сега, а каквито бяхме в онези незабравими години на младостта си...