Лична карта: Лирика

ИЗПОВЕД

Каква е тази непрестанна честност, честност, честност!
И все така - известен с неизвестността си!
И отново - с мъчителната мисъл:
да оставя чашата си непокътната!
Защо умирам? И защо смъртта
отново приема формата на слово?

В един свят, обвит в зелени мрежи,
змията вече преследва таралежа:
дори има наглостта да разпределя
онова, което той опитомява.
Защо се възраждам? И защо отново
се връщам при убийственото слово?

Ако можех сам да изхвърля ръцете си
и след това безразлично да тръгна
през тези маргаритки и треви,
съблечен и измити от праха –
да се наслаждавам на всичко крехко със сила,
във съвсем начален и забравен стадий!

Да бъде проклет моят стих!
С народа си се разделих!