Играта

**Дяволските изкушения и играта на себепознаването**

"Има една загадъчна линия, която разделя съня от будността. В този преходен момент човек лежи с затворени очи, докато умът му преминава от режим на зареждане в тестов режим. Тогава контролни светлини започват да мигаят, сигнализирайки за активния процес на проверка на основните системи в него. Когато тестът е успешен и съзнанието потвърди нормалното функциониране на тези системи, лампичките изгасват и човек отваря очите си. След това съзнанието автоматично влиза в автопилотен режим и води човека през новия ден." – Ал. Хикс

В произведението "Играта" на Александър Хикс се представя уникално взаимодействие между реалност и фантазия; философски размисли и практическо ежедневие; научни теории и артистични идеи. Читателят е поставен пред предизвикателството да разгледа размиващите се граници между времето, пространството, универсалните ценности и психологическите нагласи. Това е обусловено от присъствието на героя Доналд Гарсия - символизиращ дяволското начало; могъща ръка на щедрата съдба; провокаторът, който едновременно строи и унищожава.

Тази библейска фигура представлява онази потискана теза, която Крис (жертвата) желае да защитава, но му липсват смелостта, таланта или авторитета за това. Появата на мощния доброжелател служи като катализатор за промяна във всички аспекти от живота му – промяната идва стремително без необходимите естествени стъпала вътре в личността.

Изненадите при метаморфозата подкрепят теорията на Дейвид Хюм относно сложността в духа: няма простота нито в един момент, нито идентичност между различните моменти независимо колко силно желаем да вярваме иначе.
Манипулативната сила на Дон постепенно отклонява Крис от първоначалната самооценка – той започва да вижда себе си през нова призма следствие не толкова собствените усилия а благодарение даровете получавани от всевластния покровител.

При определена ситуация той вече не успява успешно да изпълнява ролята си или опитвайки се чрез протест показва своята новосъздадена самоличност.
Оказало се че дори обикновеният журналист „мравката“ може да постигне успех извън рамките зададени му поради факта че протегнатата ръка всъщност крие вериги а предложеното благо носи загуба в отношения с истинските приятели.

Животът често ни представя под формата на заблуда: изкачването по йерархична стълбица всъщност е слизане към духовна пустота.
Нихилистичният поглед твърди че животът няма смисъл както би трябвало веднага прехвърля диалогa към сферата философия или до научни концепции как например тези изложени от Стивън Хокинг относно атома или Вселенската структура.

Целият текст търси уеднаквен модел който отменя всякакви възможни изключения! Индивидът остава описан единствено чрез негативизма си: егоистичен жесток насилник безразличен разрушител!
Дяволската природа не само наблюдава слабостите у хората а им помага активно върху тях така задълбочава конфликтната динамика което спомага постигане цел при взаимодействащи амбиции които са лишени качествени основини!

С присъдружното знание старателно прикривайки амбициозността ги заплита все повече навлизайки частично познати територии!
Но ако подходим внимателно можем лесно да доловим двойственост сред поръчителя около взаимоотношениято добро-зло!

Комуникацията между двамата главни герои стартира игра - метод за разбиране житието предлага шанс за имитация/репетиция утрешният образ.
Позитивизмът тук обаче рискувал правейки натрупвания странна конструкция когато участницте са равнопоставени!

Атомарните единици циркулират вероятност поведение строго според установлен редове макар полезността точно приближава централна точка схванат общо като елит!
Притчата включила детска асоциация представяща мравката предоставяла аналогии позволявайки Криса осъзнае положението си жертвы! Надеждата остала жизнеспособна единствено основана там където господарят осмислил стойността посветил я светлинке добра воля?

Не случайно книгата пробуждала многобройные интересы появили множество питания касаеще хаоса сред ценно отношение?
Разграничаванета области позволено-непозволено белязали важнейшие тематики моралного конфликты оставались актуални...

Отговор неоднократно оставав незаблатним… Но сигурнос ще стане видимо онзи интригующ миг когато дяволската опашчица искри със ореола святости читателя останах удивлением несъмненая благословия сладкодумство идеология...
Вероятно именно защото понякога дистанцията межу добродетелностью грях остается всего лишь одним снечным расстояние.”