Обувки за рая

Забелязах една разширена форма, наподобяваща човешки крак, която беше много неясна и несигурна. Изглеждаше като стара диря по крайбрежието, преди да бъде залята от следващата голяма вълна. В действителност обаче това символизираше колеблива стъпка. Хората, които се отдават на размисли, вървят точно така – несигурно. Те не настъпват земята с твърдост, а я галят нежно, потопени в момента на съзерцание и във вътрешния конфликт между своите мисли и контрааргументи. Докато усмихнато поздравяват бивши колеги или планират нова безинтересна цел, техните следи остават почти незабележими и деликатни като самите тях. Можеш да ги проследиш, но е трудно да ги разбереш истински. Осъзнах, че смисълът на живота ни се крие именно в стъпките ни. Най-празни са тези направени по задължение; следите на влюбените представляват хаотични рисунки. Само любовта може да преобразува този хаос в път...