Стари хипари и нови разкази

Сборникът съдържа някои от най-любимите разкази на Михаил Вешим, както и осем нови творби.

Тези истории, които нося в себе си през почти целия си живот, са пълни с духа на скитничеството и хипарския начин на мислене. Нямаше как да изразя недоволството си към "бетономорието", освен чрез писането на разкази. Част от тях бяха публикувани преди около десет години в сборника „Стари хипари”, а сега добавям и новите.

Нови спомени…

Все още не мога да забравя моето море, което остава живо само в паметта ми; желая да го видите такова, каквото беше – заедно с къмпинга и колоритните хора от миналото.

Не само морето се е променило днес; също така къмпингите вече изглеждат различно. Луксозни каравани с удобства заместваят палатките, а шумът от нощните клубове заглушава мелодията на младите хипари, които седят на плажа за посрещането на Джулая.

Как ли се измениха хората… Погледнете джиповете им, ланците по шията им и всичките инжекции!

Но тук ще спра словесния поток, за да не стана мрънкаща стара душа вместо вдъхновен "поет" на българските къмпинги.

Разказите от миналото е хубаво да бъдат четени със звуците на онези времена – плейлистата задължително трябва да включва „Бийтълс”, „Стоунс” и други подобни... Но непременно - Георги Минчев и Васко Кръпката.

За по-добро възприемане на книгата като средство срещу носталгия бих препоръчал освежаващи дози джин-тоник или водка-тоник (или гроздова без тоник), комбинирани със салата.

Консумирайте разумно!

От автора