Аз, Анна Комнина

В романа на Вера Мутафчиева „Аз, Анна Комнина“ основен елемент за създаване на смисъл представлява диалогът с текстове от миналото. Разказът служи като биография на известната византийска държавничка и авторка, чиято цел е да „разобличи” собственото си апологетично произведение за царуването на Алекси Комнин, наречено „Алексиада”.

Главите в романа често започват с дълги цитати от „Алексиада”, които изглеждат редактирани сякаш от самата средновековна хронистка, която се явява модерна жена от двадесети век. Произведението носи феминистки оттенък. Животът на героинята се представя през погледа на околните жени и е типичен за тъй наречената андрократична цивилизация, доминирана от мъжките ценности и възприятия. Стремейки се (не винаги по свое желание) да бъде равностойна с мъжа, жената компрометира разнообразието и баланса в живота си; защото нейното истинско призвание включва интуитивността и толерантността й, както и способността ѝ да хармонизира света чрез майчинство и творчество.

Всяка една разказвачка в книгата допринася за демитологизирането образа на средновековния воин-мъж. Дори състраданието на Анна Комнина към баща си – императорския василевс – е изразено като чувствителност към човек, който рано преживял душевен срив... Тежестта върху него идва не само от величествената му майка Анна Даласина — неговият законен партньор във властта — но също така и ужасът пред своята съпруга Ирина Дукена... Образът на василевса бива изграждан в контекста на инвалидизацията му под натиска нa женските сили—прилагани без предупреждение над нашите разбирания за средновековния свят...

Всички важни роли в историята са разпределени между жени дори когато става дума за традиционно мъжката властова роля. Царствената фигура Даласина например е описана не просто като жена, а като хладнокръвен стратег: „тя не е жена, а умел играч”.

Романът разглежда конфликтите между жените - войните между Даласина и Дукена - които са прикрити зад интриги много по-сложни отколкото тези при мъжете; победата над тях има особена сладост даже повече от триумфа над политическите противници… Решението на Ирина Дукена да роди точно по време на победоносното шествие демонстрира стремежа й да достигне или дори надмине мъжкия идеал; затова опитването ѝ след раждане наподобява биткова умора: тя спи "като войник след двудневно сражение".

Авторката променя перспективата спрямо историята – намалявайки дистанцията до историческите личности чрез близък поглед върху семейните отношения и психологията им. Историческият момент оживява през очите нa значими жени — стратегии като Даласина или вдъхновители като писателката Анна Комнина — представители nà новаторството през ХІ век.

Катя Кузмова-Зографова