Кафенето без име

През 60-те години на ХХ век, Роберт Симон решава да открие своето мечтано кафене в помещение близо до пазара „Кармелитенмаркт”. Още от първия ден заведението привлича местни жители – зарзаватчията Наврачек, месарят Йоханес Берг, борецът Рене Вурм, едноокият Харалд Блаха и художникът Миша, заедно с две възрастни дами без имена. Всеки ден те носят със себе си както тревогите, така и радостите си; поръчват кафе, бира или вино и хляб с кисели краставички. През зимата се наслаждават на пунш и понякога споделят моментите си с напълно непознати хора. Заминават си по-често сами или рядко в компания.

Персонажите на Роберт Зееталер в произведението „Кафенето без име” обикалят познатите улици около Пратера. Читателите започват да живеят с техните ежедневни истории, които се разиграват в малкото уютно кафене обрасло с бръшлян. Те търсят утеха и споделят щастливи моменти; понякога избухват любовни конфликти или става сбиване след игри на карти.