Къща без прозорци

„Няма по-голям злодей от жена, която иска да води своя живот…

Всичко се свежда до честта. Тя е тежестта, която мъжете поставят на раменете на своите дъщери, сестри и съпруги.“

Дълги години Зеба била предана съпруга и търпелива майка, смирена в лицето на трудностите, които съдбата й поднасяла. Нейният спокоен и изглежда безобиден живот обаче бил разрушен след убийството на съпруга й Камал. Намерили я над трупа му с окървавени ръце. Децата ѝ били готови да свидетелстват за невинността ѝ, но роднините на Камал искали отмъщение. След като едва успяла да избяга от разгневената тълпа, Зеба била задържана.

Докато чака единственото възможно наказание – смъртната присъда, тя попада сред други жени, всяка от които е преживяла нещастия само защото са жени в общество с остарели традиции. Те нямат представа дали Зеба действително е хладнокръвна убиец или просто е нарушила някое от многобройните правила в този жесток мъжки свят.

Но какво ако Зеба притежава магическите способности да прави немислими неща? Майка ѝ била именно такава и може би тези сили са преминали към нея…

Само чрез магия Зеба може да избегне смъртната си присъда. А много повече отколкото магически умения ще бъдат необходими за утешаване на страданията в душите на тези предварително осъдени жени. Но надеждата все пак съществува – дори там, в къща без прозорци...

„Ханъм,“ казал той с уважение „в очите ви аз мога би изглеждам само като един мъж; но знам няколко истини и една бих желал да споделя: децата винаги прощават на своите майки. Така ги е направил Бог – дарява им две ръце, два крака и сърца, които зоват ‘мамо’ докато туптят.“