Избрано Т.11: Ще се нарека Гантенбайн

Макс Фриш (1911-1991 г., Цюрих) е един от най-забележителните и известни швейцарски писатели в България. Творческата му кариера е изключително разнообразна, включваща архитектура, авторство на книги, пиеси и сценарии за филми, както и литературно-критични анализи и журналистика. Чрез различните си професии той има възможността да пътува по света и след това да предава своите преживявания в художествени произведения – било то в литературата или киното, включително опитите си като артилерист през Втората световна война.

В романа на Фриш темата за откриването на собствената идентичност е централна и този път се разглежда с особена дълбочина. Лирическият герой "изпробва" различни ситуации чрез трима персонажи - Гантенбайн, Енделин и Свобода - търсейки своя истински Аз. Началото на историята поставя фокус върху неуспешната любовна връзка. Раздвоението на лирическото его достига кулминация в образа на Тео Гантенбайн, който успява да запази брака си с актрисата Лила благодарение на маскирането на слепотата си.

ЦИТАТИ:

Мъж претърпява инцидент – например автомобилен; лицето му получава порезни рани, но животът му не е застрашен; единствено зрението може да бъде загубено. Осведомен за ситуацията, той прекарва време в болницата с превръзка около очите. Може да говори и чува: усеща миризми като ябълково пюре или цветя; мисли каквото пожелае… И така една утрин свалят превръзката от очите му – вижда ясно всичко около себе си, но избира да мълчи относно зрението си.

Представям си:
Как ще протече животът му занапред – играейки ролята на слепец дори при четири очи; общуването с хора без те да знаят че ги наблюдава; шансовете му в обществото благодаря именно на факта че никога не споделя какво вижда – живот изпълнен със свобода подчинена тайна.
Наричам го Гантенбайн.

Опитвам историите сякаш са дрехи!

Гантенбайн ще постигне успехи. Липсата нa способности няма защо да го тревожи; светът търси точно такива личности като него – които не разкриват видяното им пред другите — ръководителите ще оценят високо такъв талант! Финансовият успех няма да закъснее.

Може би това вече показва старост: всяко видимо ни изглежда само предпоставка към друго съществуване... Но пак отваряш очи.

Часовниците винаги показват настоящия момент — пазещ ни от минали спомени и техните пропасти."