Улица Въртообръщало

"Улица Въртообръщало" е сборник от литературни произведения, които, макар и отделни, създават взаимовръзки по между си.

Книгата включва три новели и четири разказа, потапяйки читателя в свят, където реалността и фикцията са изкусно комбинирани, образуващи динамичен и увлекателен наратив. Първата новела „Улица Въртообръщало“ разглежда пресечната точка в живота на двама души. С напредването на възрастта егоцентричният художник Гарвана става все по-проклет и безнадежден. Йордан навлиза в тридесетте си години и започва да осъзнава родителите си – едва сега осъзнавайки какво значат те за него, когато вече е твърде късно да ги срещне отново. Всеки един от тях пробужда у другия недостижимото желание за свързаност – баща и син. Разговорите им относно живописта и фотографията му откриват нови хоризонти на вдъхновение.

Втората новела „Госпожа Рейвън“ представя символиката на гарвана чрез историята на една възрастна жена, която използва магическите си способности за справяне с ненаказаното зло. Чрез хумор и фантазия тя поставя актуални въпроси: Как се определят доброто и злото? Какво означава истинска справедливост? Има ли различие между намерението да победиш злото и действителното му преодоляване?

Новелата "Родена в един слънчев ден" проследява детето, останало само след раждането си, което търси баща си през граници изпълнени с приключения - срещи και раздели. Драматизмът я следва още от самото й начало; обаче тя никога не губи позитивния поглед към света около себе си. Глубочината на историята проличава през подчертаната ирoния.

Авторката демонстрира умение при изграждането на завладяващи разкази със сюрреалистични моменти като смело комбинира магически елементи с ежедневните ситуации.

Основният мотив в творбите на Анна Топалджикова е концепцията за "въртообръщало", понятие обозначаващо идеи несъзнателно родени извън будното състояние. Художникът Гарвана (с асоциация към Едгар По) няма време да се оглежда назад във времето; вместо това неговият живот постоянно сменя форма чрез разнообразие от ситуации . Промяната най-осезаемо се вижда у младия му ученик Йордан – портретът му запечатва много лица в движение - смесица от изрази.

Разказът придобива все по-сюрреалистична насока; мечтите трансформират реалността в ярко визуализирани сцени.

Един случай показва как стативът носещ картините оживява тесен проход с висока стена, а до пейка седящ мъж държи табела "Улица Въртообръщало". Темата за преобразуването продължава през “Госпожа Рейвън”, където бившата учителка Хортензия остава омагьосана пред червен изгрев — част безплътна материя се отделя от облак , а гарван долита подобен дим налетял отвсякъде… Началото на друга сюрреална приказка примесена с духа on Едгар По."

Тони Николов