Всичко, което имахме

В един обикновен неделен следобед екип от телевизия се подготвя да заснеме предаване в необитаема училищна сграда. В момента, когато снимките започват, внезапен взрив прекъсва връзката им със света навън. Властите дават заповед всички да останат на местата си, прозорците да бъдат затворени и завесите – плътно спуснати. Екипът заедно с няколко други души попадат в капан. Светът отвън изчезва и всеки опит за напускане води до непредвидими последици.

През следващите 145 дни героите в романа на Берфутс се борят за оцеляване в ограничено пространство – използвайки гимнастически дюшеци вместо легла, справяйки се с недостатъчни количества храна и наблюдавайки как отношенията помежду им стават все по-напрегнати. Малкото общество, което първоначално се стреми към ред, моралност и цивилизованост, постепенно започва да разрушава своето собствено съществуване. Няма само разпад на ежедневието; смисълът сам по себе си също избледнява.

С течение на времето старите категории като допустимо и недопустимо или правилно и грешно губят яснотата си. „Всичко, което имахме“ представлява роман за трансформациите в човешкото поведение при криза; той разглежда как страхът може да бъде обща съдба, как надеждата шепне тихо и как любовта, приятелството и моралните ценности са едновременно деликатни и неизменни.

Тази книга може да бъде възприемана както като постапокалиптична история, така и като философска метафора относно съвременния живот – показвайки ни как всичко може рязко да загуби своята реалност през мигновение и да ни принуди да живеем инстинктивно сред намаляващи ресурси и трудни решения.