Сто милиона години и един ден

В планините истинските чудовища са тези, които носиш в себе си. И никога не оставаш същият.

?Алпите, лятото на 1954 година.
Стан е палеонтолог с кариера в застой – без значителни открития и признание, за което винаги е мечтал. Въпреки това, един августовски ден пред него се появява шанс: високо в планината има скелет на огромен динозавър, запазен в леда от векове. Местните легенди говорят именно за това. Стан усеща надежда да бъде този, който ще направи великото откритие и решава да тръгне на опасна експедиция с цел да покори планината и евентуално съдбата си.

Той е придружаван от опитен алпинист, познаващ маршрута и суровата природа на Алпите, както и от двама учени – Умберто и Петер, мъже с обща страст към нови находки. Обаче изкачването по ледника се оказва много по-страшно от очакваното. Студът спира дъха им; височината ги смущава; а самотата шепти сред снежните виелици със звуците на техните страхове. Колкото повече напредват нагоре, толкова по-дълбоки стават разделенията между тяхната човечност.

Сред жестоките бури и тишината на върховете приятелството им ще бъде поставено под натиск, а стари рани могат да се отвори наново. Възможно е точно там – в ледената прегръдка на природата – те да разберат, че истинското чудовище не живее дълбоко в ледените недра, а всъщност обитава сърцето на всеки човек.