От Катерина до Неапол

Дори ако лицемерно религиозният свят не ги разбираше, те не се стремяха към неговото одобрение и нямаше нужда да се оправдават. Те бяха укрепени от деликатното равновесие, създадено чрез смирението в сливането на душите, умовете и телата им. Въпреки че съществуваха хора, които ги мразеха, те не изпитваха нито поражение, нито триумф – в противоречие с твърдението на Конфуций за омразата като знак за победа.

Романът „От Катерина до Неапол“ разказва историята на женския дух и невидимите връзки между миналото и бъдещето. Той е посветен на жените, които постепенно осъзнават трудния урок, че не са задължени да приемат чуждата болка като своя собствена съдба.

Весела Лулова Цалова споделя в интервюто си: „Пиша за тъмната страна у човека“. Новият ѝ роман обаче надхвърля просто мрачните семейни драми; той представлява възхвала на женската сила по начин, който историята рядко признава: жени със счупено вътрешно пространство – ранени но силни; сложни личности търсещи себе си извън наложените им роли.

В този контекст съдбата не е само външен фактор; тя представлява принуда към повторение. Чрез образа на Катерина се разглеждат болезнено познати истини относно това как женското тяло и живот могат да бъдат присвоени или осквернени от чужди решения. Но това далеч не е разказ за покорство. Различните поколения жени носейки паметта за травмата също така притежават решителността да я преодолеят. Ружа е част от тази линия наследство; истинският напредък идва обаче с Вида – жена която отказва да бъде определена единствено като нечия съпруга или любовница. Тя преминава през процеси на разрушение и възстановяване, творчески избори - многократно.

Паралелната сюжетна линия развива темата за свободата до крайност. Отношенията между Вида, Самуил и Зейна няма нужда от оправдание; те представляват акт на взаимно съгласие без собственичество – любов без ограничения , където никой не принадлежи на другия – което е радикално именно защото е искрено.

А Неапол… всъщност не служи като убежище. Градът символизира заблудата около избягването от самия себе си.