Да

В романа на Николай Табаков всичко – героите, техните мисли, обстоятелствата и сюжетните линии – е изключително организирано и свързано в контекста на сложната човешка мотивация. Над всичко това стои баналната идея за смисъла на живота. Въпреки това, персонажите са уникални; те представляват необичайни личности, повлияни от средата си – планината. Там времето тече по различен начин: градът е далеч; планината предлага друга цивилизация с по-бавно протичане на ежедневието, където птиците летят бавно и щъркел може да се озове вътре в дома през комина, а глиганът изглежда като товарен влак. Жените могат да привлекат мъжките погледи със своето присъствие.

На теоретично ниво сюжетът постоянно проектира основната идея за смисъла на живота върху героите си. Кумчо Вълчо намира смисъл в служенето и наблюдението (въпреки че се влюбва в невероятна жена); Камен Енев също следва този принцип чрез лечението. Той не го разбира напълно, но го търси във висините на живота. Стремейки се към идеала, той доказва конкретизацията му всеки ден; другият герой, Веселин от Масларите, така и не успява да открие водещия мотив за себе си – започвайки от спорта и преминавайки през омраза до отказа от милостта си душевно стига до фалшивото прозрение, че парите могат да купят онова което не подлежи на продажба.