Punk 57

"‘Бяхме перфектни заедно. Докато не се срещнахме.’

Не мога да сдържа усмивката си, докато чета думите в нейното писмо. Липсвам й.

В петия клас учителят ми ни свърза с приятели по писма от друга школа. Понеже смяташе, че съм момиче със име Миша, другият учител ме определи на нейния ученик Рейн. Учителят ми вярваше, че Рейн е момче като мен и се съгласи.

Скоро разбрахме грешката. И почти веднага започнахме да спорим за всичко – най-добрата пица за вземане, Android или iPhone и дали Еминем е най-великия рапър на всички времена…

И така започна всичко. През следващите седем години бяхме само ние двамата.

Писмата й винаги са написани на черна хартия със сребрист текст. Понякога получавам едно седмично или три в един ден, но имам нужда от тях. Тя е единствената, която ме държи в правия път, успокоява ме и приема всичко от мен.

Имахме само три правила: без социални мрежи, без телефонни номера и без снимки. Всичко вървеше чудесно – защо да го разваляме?

Докато не попаднах на снимка на една девойка онлайн. Казва се Рейн, обожава Гало's пица и е фенка на своя iPhone. Какви са шансовете?

По дяволите! Трябва да я видя!

Но изобщо не очаквах да мразя това което откривам.

——–

Той не е писал вече три месеца. Нещо не е наред. Умрял ли е? Арестуван ли е? Зная колко непредвидима може да бъде Миша; всякакво предположение би било възможно.

Без него полудявам! Имам нужда някой да слуша какво казвам! Вината си е моя - трябваше да взема негов номер или поне снимка...

Може би той ще изчезне завинаги.

Или може би e точно пред очите ми и аз дори няма да знам."

"Punk 57" представлява самостоятелен романтичен разказ подходящ за читатели над 18 години."