Самота, извисена над делниците. Избрани и нови фрагменти

Съществуването на писателя е изключително просто: тиха стая и отворен лаптоп, потопени в уединение, далеч от ежедневието.

Така по един елегантен и простичък начин се открива страницата на тази книга, а Иван Теофилов ни кани да навлезем в светлата самота на своята стая. Тишината тук позволява да чуем ясно всички пробудени гласове. Какво удивителна акустика! Подобно на Епидавър – онзи величествен амфитеатър, описан прекрасно в произведението, където всяка дума и звук резонират силно. В това пространство миналото не остава зад нас; то постоянно оживява пред нашите очи. Малцина могат с едно изречение или внезапна асоциация да възстановят шумотевицата и емоцията на цяла една епоха, така че прочетеното да стане личен опит за читателя. Книгата успява едновременно да бъде земна и вдъхновяваща! (Георги Господинов)