Разорението на тракийските българи през 1913 г.

Академик Любомир Милетич дълбоко съпреживява трагедията, която засяга българското население в Източна и Западна (Беломорска) Тракия през 1913 година. В периода след подписването на Букурешкия мирен договор на 28 юли 1913 г., който слага край на Междусъюзническата война, той извършва три пътувания до териториите, присъединени към България. Тези посещения се случват през зимата на 1913 г. и пролетта на 1914 г., когато среща множество българи, принудени да напуснат родните си места в Одринско и Беломорска Тракия и да се установят в България при много трудни условия.

Милетич предприема тези пътешествия по собствено желание, движен от силно чувство за състрадание към жертвите на насилията и жестокостите, извършвани от турските войски и башибозушките формирования над българската общност в региона. С фотоапарата си той не само наблюдава безчинствата, но също така ги документира чрез значителен снимков материал, част от който е включена в неговия труд.

В публикацията си академик Милетич представя цитати, разкази или предава историите на хората, с които разговаря. Към всичко чуто и видяно подхожда критично с цел да провери тяхната истинност. По този начин неговият разказ придобива достоверност и става важен източник за проучване на събитията в Одринско и Беломорска Тракия през лятото на 1913 година." акад. Христо Христов