Господарят на дивия плаж

Поезията е нещо, което започва от всякъде и винаги достига до сърцето. Тя предлага множество маршрути – може да спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а след това да усети аромата на целувка и да започне изграждането на дворци. С боси крака тя може да се разхожда по плажа, разказвайки безброй истории за любовта, а после с една единствена сълза поставя край на миналото. Поезията може да бъде записана в самотните светове на чувствата или да се блъска във вълните на неразбирането; тя преминава през човешкия опит с мечтата за „чиста и светла пътечка в очите на другия“. Такива мисли ми минаха през ума, докато четях стиховете на Стефан Жечев.

* * *

От красота ме болят очите,

морското огледало е пред мен

и така, независимо дали има път,

край него времето ми преминава.

На пясък изписвам имена

на близки и любими приятели.

Днес във ваканция сред вълните,

нито едно от тях няма да заличи твоето име.

Така ще бъде вероятно утре,

но някой ден вълните ще се върнат

и написаният с отпечатъци песък

ще преобразува празния лист хартия.